Mar 20, 2013, 11:21 PM

Може би, моето ''Ми'', към моето ''Шо''...

  Poetry » Love
974 0 1

Може би, моето ''Ми'', към моето ''Шо''...

 

Събуждаш животното у мен и палаво ръмжа.

Разгонена си... Усещам феромоните ти.

Удоволствието е мое, да те задоволя -

обожавам, в моето легло, да се отървеш от хормоните си.

Не е просто секс... то не бе химия, то не бе чудо...

... Преоткривам себе си щастлив до теб и това ми харесва.

Устните ти, върху моите пасват като лего, с малко вуду...

... и се сливаме, един към друг, в красива гротеска.

Знам, и ти го усещаш, докато силичките ми изцеждаш...

... а само как изглеждаш, когато се подсмихваш от възбуда.

Но в цивилни дрехи за мен рядко се подсещаш

и аз търся мъничко спасение в една Зелена друга.

Все пак сме на свободна практика, в изпитателен срок.

                                     Дори не е тактика да се употребяваме взаимно.       

Не сме блок до блок, нито „от люлка до гроб”,

а привидно, очевидно нещо Интимно-предимно.

Но се натискам за теб и ако питаш „Защо?” -

                                просто, може би си моето „Ми”, към моето „шо”... ха-ха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....