Може би, моето ''Ми'', към моето ''Шо''...
Събуждаш животното у мен и палаво ръмжа.
Разгонена си... Усещам феромоните ти.
Удоволствието е мое, да те задоволя -
обожавам, в моето легло, да се отървеш от хормоните си.
Не е просто секс... то не бе химия, то не бе чудо...
... Преоткривам себе си щастлив до теб и това ми харесва.
Устните ти, върху моите пасват като лего, с малко вуду...
... и се сливаме, един към друг, в красива гротеска.
Знам, и ти го усещаш, докато силичките ми изцеждаш...
... а само как изглеждаш, когато се подсмихваш от възбуда.
Но в цивилни дрехи за мен рядко се подсещаш
и аз търся мъничко спасение в една Зелена друга.
Все пак сме на свободна практика, в изпитателен срок.
Дори не е тактика да се употребяваме взаимно.
Не сме блок до блок, нито „от люлка до гроб”,
а привидно, очевидно нещо Интимно-предимно.
Но се натискам за теб и ако питаш „Защо?” -
просто, може би си моето „Ми”, към моето „шо”... ха-ха.
© Михаил Попов All rights reserved.