виленцето_87 (Вилияна Стоянова) виленцето_87 (Вилияна Стоянова)
10
5 oct 2006, 14:40

Може би завинаги

  Poesía
1K 0 8

Отивам си!
И може би завинаги...
Сред мъртви есенни листа...
крачим мъдро,
умно се усмихваме на стари,
глупави неща.
Имаше ли нещичко,
което да ни събере?
Едно писмо,раздяла
или може би дете?
Признание на колене...
Море и музика застинали,
картина,мамещи ръце?
Уви,туй всичко не е минало
дори и спомен мил не е...
Отивам си!
И може би завинаги...
Ще съжаляваш ли за мен поне?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилияна Стоянова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0