Може би завинаги
Отивам си!
И може би завинаги...
Сред мъртви есенни листа...
крачим мъдро,
умно се усмихваме на стари,
глупави неща.
Имаше ли нещичко,
което да ни събере?
Едно писмо,раздяла
или може би дете?
Признание на колене...
Море и музика застинали,
картина,мамещи ръце?
Уви,туй всичко не е минало
дори и спомен мил не е...
Отивам си!
И може би завинаги...
Ще съжаляваш ли за мен поне?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилияна Стоянова Всички права запазени
