Oct 5, 2006, 2:40 PM

Може би завинаги 

  Poetry
871 0 8

Отивам си!
И може би завинаги...
Сред мъртви есенни листа...
крачим мъдро,
умно се усмихваме на стари,
глупави неща.
Имаше ли нещичко,
което да ни събере?
Едно писмо,раздяла
или може би дете?
Признание на колене...
Море и музика застинали,
картина,мамещи ръце?
Уви,туй всичко не е минало
дори и спомен мил не е...
Отивам си!
И може би завинаги...
Ще съжаляваш ли за мен поне?

© Вилияна Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??