6 sept 2012, 22:27

Може ли

  Poesía » Otra
579 0 5

Може ли в другия да се превърнем?

В чуждата кожа да влезем за миг?

В нечии мисли с любов да надзърнем,

да проговорим различен език?

 

По  други чувства, странни, красиви

да пуснем в сърцето си - час или два.

Да бъдем не същите. Пак да сме живи,

но с променена, чужда глава.

 

Да се харесваме – нови, прекрасни -

кротки, щастливи даже насън.

С други роднини, приятели. Ясно е:

различни изцяло – отвътре, отвън.

 

Никой омраза да не подклажда.

Злоба да няма, гняв, суета.

Само любов във нас да се ражда.

И да направим по-хубав света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И от мен адмирации!
  • Нинчеее...Браво! От всеки зависи да стане по-хубав светът. А и с очите на любовта всичко изглежда красиво и добро. Много ми хареса!Пожелавам ти по-хубав ден!
  • Прекрасно послание - позитивно..., за което се изисква нагласа..., не зависи само от желанието...!!!
    "Да се харесваме – нови, прекрасни -
    кротки, щастливи даже насън.
    С други роднини, приятели. Ясно е:
    различни изцяло – отвътре, отвън."
  • Всичко може в този живот.Да бъдеш лицимер,лош,да мислиш как да направиш на другия зло,а после да стоиш и гледаш с лукова усмивка как другия се измъчва.Някои хора за съжеление правят това без срам и без угризение на съвестта си.Много точно и хубаво написано.И аз ще кажа дано има кой да прочете написаното от Вас.Желая Ви успех!
  • Някои го могат.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...