Можех
846
0
2
Аз няма да съм ничия – на вятъра,
за да не може никой да ме хване.
Ще бъда буря, мъка и проклятие,
за да не бъда вече прокълната.
Аз ще съм звяр, и няма да съм питомна.
Не вече! Стига! Бях и цвете,
но стъпкха го и изпод нозете му
проби плътта кафява трън заплетен.
Аз няма да съм приказка – обраха ме,
ковчежето на царя зее пусто.
Ще бъда само тъмно съзаклятие
на призраци безплътнни и покрусени.
Аз ще съм нищо – дупка във душата ти,
защото не успях да бъда повече.
А можех да съм твоя мъка и проклятие,
и нежна бура мъркаща в нозете ти.
2005.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кольо Todos los derechos reservados
