31.08.2007 г., 21:50 ч.

Можех 

  Поезия
589 0 2

Аз няма да съм ничия – на вятъра,
за да не може никой да ме хване.
Ще бъда буря, мъка и проклятие,
за да не бъда вече прокълната.
Аз ще съм звяр, и няма да съм питомна.
Не вече! Стига! Бях и цвете,
но стъпкха го и изпод нозете му
проби плътта кафява трън заплетен.
Аз няма да съм приказка – обраха ме,
ковчежето на царя зее пусто.
Ще бъда само тъмно съзаклятие
на призраци безплътнни и покрусени.
Аз ще съм нищо – дупка във душата ти,
защото не успях да бъда повече.
А можех да съм твоя мъка и проклятие,
и нежна бура мъркаща в нозете ти.
2005.

© Кольо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??