8 mar 2014, 10:44

Можех

815 0 1

Можех песен да ти изпея,
но днес ми се мълчи.
Можех стих да ти рецетирам,
но днес гласът ми трепти.
Можех мислено вятъра да прогоня,
но улицата не шепти.
Можеше в сърцето ми изгревът да дойде,
но в душата ми е безсънна нощ.
Можех да отлетя с птиците във висините,
но на крилете си ме отнесе любовта.
Можех звезди да ти дарявам 
и душата ми от щастие да крещи.
Можех да бъда твоя загадка,
дълго отговора да търсиш ти.
Тихо тайно да ме гледаш,
нетърпеливо да чакаш всяка среща.
Можех да бъда твоя съдба,
но ключа за щастието ти изгуби.
Можех да бъда твоя мечта,
но ти радостта в клетка затвори.

denisima - 06.03.2013 г.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....