8.03.2014 г., 10:44

Можех

812 0 1

Можех песен да ти изпея,
но днес ми се мълчи.
Можех стих да ти рецетирам,
но днес гласът ми трепти.
Можех мислено вятъра да прогоня,
но улицата не шепти.
Можеше в сърцето ми изгревът да дойде,
но в душата ми е безсънна нощ.
Можех да отлетя с птиците във висините,
но на крилете си ме отнесе любовта.
Можех звезди да ти дарявам 
и душата ми от щастие да крещи.
Можех да бъда твоя загадка,
дълго отговора да търсиш ти.
Тихо тайно да ме гледаш,
нетърпеливо да чакаш всяка среща.
Можех да бъда твоя съдба,
но ключа за щастието ти изгуби.
Можех да бъда твоя мечта,
но ти радостта в клетка затвори.

denisima - 06.03.2013 г.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...