Mar 8, 2014, 10:44 AM

Можех

  Poetry » Love
811 0 1

Можех песен да ти изпея,
но днес ми се мълчи.
Можех стих да ти рецетирам,
но днес гласът ми трепти.
Можех мислено вятъра да прогоня,
но улицата не шепти.
Можеше в сърцето ми изгревът да дойде,
но в душата ми е безсънна нощ.
Можех да отлетя с птиците във висините,
но на крилете си ме отнесе любовта.
Можех звезди да ти дарявам 
и душата ми от щастие да крещи.
Можех да бъда твоя загадка,
дълго отговора да търсиш ти.
Тихо тайно да ме гледаш,
нетърпеливо да чакаш всяка среща.
Можех да бъда твоя съдба,
но ключа за щастието ти изгуби.
Можех да бъда твоя мечта,
но ти радостта в клетка затвори.

denisima - 06.03.2013 г.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...