10 dic 2007, 14:51

Можехме

1.1K 0 8
 

                  

                  

                  Губя се бавно,  мъчително... тлея,

                  а  искам да пламна и да живея,

                  любовният пламък бушува в сърцето,

                  но мойта надежда  е вече отнета...

                  И вяра да има и хубави мисли,

                  душата е болна - не ще се разлисти...

                  А можехме ние с очите на влюбени,

                  света да погледнем, да потърсим  звезда,

                  самотна, далечна,  ярка, изгубена,             

                  с неонова нежност  и топлина,

                  изкряща, блестяща, оазис за двама,

                  красиво мечтание, блян споделен,

                  и обич и истинност с теб да откриваме,

                  сега и утре, ден подир ден...

                  Можехме...

                 

                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Валери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...