Veronik (Вероника Валери) Veronik (Вероника Валери)
27
10 dic 2007, 14:51

Можехме

1.1K 0 8
 

                  

                  

                  Губя се бавно,  мъчително... тлея,

                  а  искам да пламна и да живея,

                  любовният пламък бушува в сърцето,

                  но мойта надежда  е вече отнета...

                  И вяра да има и хубави мисли,

                  душата е болна - не ще се разлисти...

                  А можехме ние с очите на влюбени,

                  света да погледнем, да потърсим  звезда,

                  самотна, далечна,  ярка, изгубена,             

                  с неонова нежност  и топлина,

                  изкряща, блестяща, оазис за двама,

                  красиво мечтание, блян споделен,

                  и обич и истинност с теб да откриваме,

                  сега и утре, ден подир ден...

                  Можехме...

                 

                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Валери Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0