Можехме
Губя се бавно, мъчително... тлея,
а искам да пламна и да живея,
любовният пламък бушува в сърцето,
но мойта надежда е вече отнета...
И вяра да има и хубави мисли,
душата е болна - не ще се разлисти...
А можехме ние с очите на влюбени,
света да погледнем, да потърсим звезда,
самотна, далечна, ярка, изгубена,
с неонова нежност и топлина,
изкряща, блестяща, оазис за двама,
красиво мечтание, блян споделен,
и обич и истинност с теб да откриваме,
сега и утре, ден подир ден...
Можехме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Валери Всички права запазени
