25 mar 2012, 13:39

Можеш ли? 

  Poesía » Otra
660 0 3

Рисувай ме с думи.

Красиви и цветни.

Те ми даряват живот.

Аз съм тогава щастлива.

Вплитам в косите си слънце едно.

Нацелувай ме в съня си.

Идвам с тихия утринен дъжд.

Ще заплача в ръцете ти -

капчица плаха любов.

Потърси ме при вятъра.  Като него съм.

По момичешки луда и дива,

с дъх на жива трева...

Погали ме с ръцете си,

в тях ще бъда притихнала.

И съм толкова истинска,

като топла и нежна звезда.

Извикай след мене -

името ми сред другите имена...

И когато погледна в очите ти,

моят шепот ще чуеш...

Можеш ли ти да бъдеш всичко това?...



 

© Сиана Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??