Можеш ли?
Рисувай ме с думи.
Красиви и цветни.
Те ми даряват живот.
Аз съм тогава щастлива.
Вплитам в косите си слънце едно.
Нацелувай ме в съня си.
Идвам с тихия утринен дъжд.
Ще заплача в ръцете ти -
капчица плаха любов.
Потърси ме при вятъра. Като него съм.
По момичешки луда и дива,
с дъх на жива трева...
Погали ме с ръцете си,
в тях ще бъда притихнала.
И съм толкова истинска,
като топла и нежна звезда.
Извикай след мене -
името ми сред другите имена...
И когато погледна в очите ти,
моят шепот ще чуеш...
Можеш ли ти да бъдеш всичко това?...
© Сиана Петкова All rights reserved.
Поздрав!