25 may 2007, 7:31

Можеш ли да прекрачваш?

  Poesía
1.2K 0 5
Вятърът ми обърна
новата страница.
Не ти.
              Граница!
                           Първата
                            леко прозрачна,
                            мътна,
                            невидима,
                            бледа от власт.
                          Първата
                            от всичките
                            хиляди
                            видове
            най-страшната
            Граница.
            Между нас.
                            Граница!
            Виждаш ли?!
                Ето я, в ъгъла!!!!
                Пали чаршафите!
                Мачка нощта!
                Пълни ми чашата
                                с викове!
Плаши ме!
                Страх ме е!
Страх ме е...
                      Страх ме е, да.

Как да не ме е?

Първата Граница.
                Страшната.
                Нашата.
                Нашата.
                Пуста.
                Безвкусна.
                Безуста
                              от глад.
Гмурка се в мене.
Плаши ми чашата.
Плаши пространството!!!

                Граница - свят.
Първата Граница.
                Бледа от власт.
                Мътна.
                Невидима.
Леко прозрачна...

Граница - плод
                на утробно
                и мрачно.

Кажи ми...
        ти можеш ли
                    да прекрачваш?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....