May 25, 2007, 7:31 AM

Можеш ли да прекрачваш?

  Poetry
1.2K 0 5
Вятърът ми обърна
новата страница.
Не ти.
              Граница!
                           Първата
                            леко прозрачна,
                            мътна,
                            невидима,
                            бледа от власт.
                          Първата
                            от всичките
                            хиляди
                            видове
            най-страшната
            Граница.
            Между нас.
                            Граница!
            Виждаш ли?!
                Ето я, в ъгъла!!!!
                Пали чаршафите!
                Мачка нощта!
                Пълни ми чашата
                                с викове!
Плаши ме!
                Страх ме е!
Страх ме е...
                      Страх ме е, да.

Как да не ме е?

Първата Граница.
                Страшната.
                Нашата.
                Нашата.
                Пуста.
                Безвкусна.
                Безуста
                              от глад.
Гмурка се в мене.
Плаши ми чашата.
Плаши пространството!!!

                Граница - свят.
Първата Граница.
                Бледа от власт.
                Мътна.
                Невидима.
Леко прозрачна...

Граница - плод
                на утробно
                и мрачно.

Кажи ми...
        ти можеш ли
                    да прекрачваш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...