25.05.2007 г., 7:31

Можеш ли да прекрачваш?

1.2K 0 5
Вятърът ми обърна
новата страница.
Не ти.
              Граница!
                           Първата
                            леко прозрачна,
                            мътна,
                            невидима,
                            бледа от власт.
                          Първата
                            от всичките
                            хиляди
                            видове
            най-страшната
            Граница.
            Между нас.
                            Граница!
            Виждаш ли?!
                Ето я, в ъгъла!!!!
                Пали чаршафите!
                Мачка нощта!
                Пълни ми чашата
                                с викове!
Плаши ме!
                Страх ме е!
Страх ме е...
                      Страх ме е, да.

Как да не ме е?

Първата Граница.
                Страшната.
                Нашата.
                Нашата.
                Пуста.
                Безвкусна.
                Безуста
                              от глад.
Гмурка се в мене.
Плаши ми чашата.
Плаши пространството!!!

                Граница - свят.
Първата Граница.
                Бледа от власт.
                Мътна.
                Невидима.
Леко прозрачна...

Граница - плод
                на утробно
                и мрачно.

Кажи ми...
        ти можеш ли
                    да прекрачваш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...