12 jul 2005, 21:57

Можеше...

  Poesía
981 0 4

Можеше да съм
щастлива,
ако въздухът
наслоен, на пластове
не ми тежеше.
Можеше да съм
щастлива,
ако не чувствах,
че излишна съм
дори на себе си
и мислите скопени
не могат да дадат живот.
Прекалено бързо ли
вървях по пътя,
че сега съм запъхтяна,
изпаднала във неведение
като жертвено теле
с рогцата позлатени.

Можеше да съм различна
и от Нищо да направя брод
и в изстинало огнище
живи въглени да запламтят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...