Можеше...
Можеше да съм
щастлива,
ако въздухът
наслоен, на пластове
не ми тежеше.
Можеше да съм
щастлива,
ако не чувствах,
че излишна съм
дори на себе си
и мислите скопени
не могат да дадат живот.
Прекалено бързо ли
вървях по пътя,
че сега съм запъхтяна,
изпаднала във неведение
като жертвено теле
с рогцата позлатени.
Можеше да съм различна
и от Нищо да направя брод
и в изстинало огнище
живи въглени да запламтят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
