Jul 12, 2005, 9:57 PM

Можеше...

  Poetry
978 0 4

Можеше да съм
щастлива,
ако въздухът
наслоен, на пластове
не ми тежеше.
Можеше да съм
щастлива,
ако не чувствах,
че излишна съм
дори на себе си
и мислите скопени
не могат да дадат живот.
Прекалено бързо ли
вървях по пътя,
че сега съм запъхтяна,
изпаднала във неведение
като жертвено теле
с рогцата позлатени.

Можеше да съм различна
и от Нищо да направя брод
и в изстинало огнище
живи въглени да запламтят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...