Можеше да съм
щастлива,
ако въздухът
наслоен, на пластове
не ми тежеше.
Можеше да съм
щастлива,
ако не чувствах,
че излишна съм
дори на себе си
и мислите скопени
не могат да дадат живот.
Прекалено бързо ли
вървях по пътя,
че сега съм запъхтяна,
изпаднала във неведение
като жертвено теле
с рогцата позлатени.
Можеше да съм различна
и от Нищо да направя брод
и в изстинало огнище
живи въглени да запламтят.
© Галя Николова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
