15 mar 2017, 17:25

Мокро 

  Poesía
676 4 8
Може би лошото време във мен
е сезон постоянен и сприхав.
Мокър до кости, съвсем изморен
от дъжда, който нивга не стихва,
и ти си отиваш, с чадър под ръка
и с едва доловимо мърморене,
напомнящо тихо жужаща пчела,
в задушаваща сфера затворена.
Може би,може би в твоите глезени
мойте вълни се заплитат на възел.
И спъват мечтите с окови. Белязани
да редят песъчинки от мен като пъзел. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jane Doe Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??