ZamDirector (Jane Doe)
74 506
15.03.2017 г., 17:25 ч.

Мокро 

  Поезия
632 4 8

Може би лошото време във мен
е сезон постоянен и сприхав.
Мокър до кости, съвсем изморен
от дъжда, който нивга не стихва,
 
и ти си отиваш, с чадър под ръка
и с едва доловимо мърморене,
напомнящо тихо жужаща пчела,
в задушаваща сфера затворена.

 

Може би,може би в твоите глезени
мойте вълни се заплитат на възел.
И спъват мечтите с окови. Белязани
да редят песъчинки от мен като пъзел.

 

Може би, може би в топлият дъжд 
расте всяко малко момиче.
И плава в канавката като хартиено корабче
с разпрано платно. От обичане.

© Jane Doe Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ха-ха,симпатяги..Аз съм ви по-голям фен!Поздрави и от мен Роби и Плевелче
  • Как съм го пропуснал това?...
    Харесва ми, Лора!...Браво!...
  • Лора,фен съм ти!
  • Благодаря ви,малки и големи деца,които надникнахте при мен!:b
  • За къде сме без детето в нас?! Хареса ми!
  • Красота! Запази детето в себе си, Лора! Прекрасна си!
  • Ами така и не пораснах,Стойчо...Отвътре!
    Благодаря,че сподели мнение!Лека
  • Все повече вярвам,че момичетата и момчетата мечтаят едно и също!А може би ми се иска да бъде...Лора,пишеш с душа на дете.Успех!😍
Предложения
: ??:??