Искам да застана докрай поне веднъж,
зад думите, които казвам!
Но думите се изсипват като дъжд
през август отгоре ми,
камъни здрави в земята зад мен,
се трошат (моите спомени) -
и оградите вдигнати – падат!
Чувствам вина, за която нямам вина
и имам причини, без причина да имам...
А искам да застана зад онова,
което казвам докрай веднъж поне...
но не се, но не се получава. ...