И идва пак, извила хищно пръсти,
протегнала ръце нощта,
притисна ме във своите обятия,
оплете ми въже
и ме завърза.
Разпусна си косите
неразресани,
захвърли ги върху ми
като сноп,
тежащ отгоре ми
като проклятие,
изречено насън
и в полунощ.
Душата ми разплакана
се молеше,
неистово крещеше, че боли…
Не искам драми вече,
моля те...
За малко остани
и си върви.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
