И идва пак, извила хищно пръсти,
протегнала ръце нощта,
притисна ме във своите обятия,
оплете ми въже
и ме завърза.
Разпусна си косите
неразресани,
захвърли ги върху ми
като сноп,
тежащ отгоре ми
като проклятие,
изречено насън
и в полунощ.
Душата ми разплакана
се молеше,
неистово крещеше, че боли…
Не искам драми вече,
моля те...
За малко остани
и си върви.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
