Молба
И идва пак, извила хищно пръсти,
протегнала ръце нощта,
притисна ме във своите обятия,
оплете ми въже
и ме завърза.
Разпусна си косите
неразресани,
захвърли ги върху ми
като сноп,
тежащ отгоре ми
като проклятие,
изречено насън
и в полунощ.
Душата ми разплакана
се молеше,
неистово крещеше, че боли…
Не искам драми вече,
моля те...
За малко остани
и си върви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ади Всички права запазени
