Молба

14 ene 2011, 15:05

Poesía » Otra

417 0 3

Подарете ми зрънце Любов,

да засея стръкче Надежда.

Обещавам - с красив благослов,

Самотата ми ще го отглежда.

Има време за малко Тъга,

има време за малко Умиране.

Уморена, безцветна Дъга

грейва зло под Небе татуирано.

И жесток е гладът за Мечти,

жажда кротка за глътка Човечност.

И Сърцето ми спира почти,

ослепяло без Път и без Вечност.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ria (Гергана Иванова)

2011-01-14T23:43:59+02:00

Самотата отглежда красиви рожби- еделвайсът например. Но само със спомоществователството на добрите орисници- Слънцето и Дъждът. Самотата е градивна, защото помага на човек да осмисли нещата и узрее за нови действия.
rumiana (Румяна )

2011-01-14T20:02:21+02:00

Ако смяташ да го отглеждаш със самота,няма нищо да поникне!Любовта може да избуи само обградена с много Любов!И ти сигурно ще я получиш,но я прегърни с много любов!
velikataniki (Николина Милева)

2011-01-14T15:17:27+02:00

и аз