Jan 14, 2011, 3:05 PM

Молба 

  Poetry » Other
420 0 3

Подарете ми зрънце Любов,

да засея стръкче Надежда.

Обещавам - с красив благослов,

Самотата ми ще го отглежда.

 

Има време за малко Тъга,

има време за малко Умиране.

Уморена, безцветна  Дъга

грейва зло под Небе татуирано.

 

И жесток е гладът за Мечти,

жажда кротка за глътка Човечност.

И Сърцето ми спира почти,

ослепяло без Път и без Вечност.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Самотата отглежда красиви рожби- еделвайсът например. Но само със спомоществователството на добрите орисници- Слънцето и Дъждът. Самотата е градивна, защото помага на човек да осмисли нещата и узрее за нови действия.
  • Ако смяташ да го отглеждаш със самота,няма нищо да поникне!Любовта може да избуи само обградена с много Любов!И ти сигурно ще я получиш,но я прегърни с много любов!
  • и аз
Random works
: ??:??