Подарете ми зрънце Любов,
да засея стръкче Надежда.
Обещавам - с красив благослов,
Самотата ми ще го отглежда.
Има време за малко Тъга,
има време за малко Умиране.
Уморена, безцветна Дъга
грейва зло под Небе татуирано.
И жесток е гладът за Мечти,
жажда кротка за глътка Човечност.
И Сърцето ми спира почти,
ослепяло без Път и без Вечност.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
