Подарете ми зрънце Любов,
да засея стръкче Надежда.
Обещавам - с красив благослов,
Самотата ми ще го отглежда.
Има време за малко Тъга,
има време за малко Умиране.
Уморена, безцветна Дъга
грейва зло под Небе татуирано.
И жесток е гладът за Мечти,
жажда кротка за глътка Човечност.
И Сърцето ми спира почти,
ослепяло без Път и без Вечност.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
