14 янв. 2011 г., 15:05

Молба

560 0 3

Подарете ми зрънце Любов,

да засея стръкче Надежда.

Обещавам - с красив благослов,

Самотата ми ще го отглежда.

 

Има време за малко Тъга,

има време за малко Умиране.

Уморена, безцветна  Дъга

грейва зло под Небе татуирано.

 

И жесток е гладът за Мечти,

жажда кротка за глътка Човечност.

И Сърцето ми спира почти,

ослепяло без Път и без Вечност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Самотата отглежда красиви рожби- еделвайсът например. Но само със спомоществователството на добрите орисници- Слънцето и Дъждът. Самотата е градивна, защото помага на човек да осмисли нещата и узрее за нови действия.
  • Ако смяташ да го отглеждаш със самота,няма нищо да поникне!Любовта може да избуи само обградена с много Любов!И ти сигурно ще я получиш,но я прегърни с много любов!
  • и аз

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...