13 jul 2010, 22:34

Молба 

  Poesía » Civil
1027 1 2

Животът днес е тежък и суров,

престъпност вилнее с пълна мощ.

Народът, гладен и обезверен,

търпи и псува всеки ден.

 

Защо, Господи, направи

така, че всички да се мразим?

В душите ни нищо не остана,

само завист и алчност голяма.

 

Войни, бури, земетресение,

природата си казва свойто мнение.

Това е призивът към нас

да станем по-добри във този час.

 

Нека сърцата да отворим

за повече обич и любов!

Нека всички да живеем

в мир, хармония и разкош!

 

Моля, да се осъзнаем,

че деца сме на планетата Земя!

И трябва всички да се грижим

за нея като майчица добра.

© Жулиета Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много точни думи.Браво!
  • Точно така, браво Жулиета. Трябва! ...но уви едни думи не могат да спрат алчните богаташи, мушенници и егоистични, безсърдечни хора, които са много и летят със пълна сила към върховет...по нечестният начин. Тези, който не признават другите и не знаят що е съпричастност и благородство...
    Хреса ми идеята ти, стихът...
Propuestas
: ??:??