13 jul 2010, 22:34

Молба

  Poesía » Civil
1.3K 1 2

Животът днес е тежък и суров,

престъпност вилнее с пълна мощ.

Народът, гладен и обезверен,

търпи и псува всеки ден.

 

Защо, Господи, направи

така, че всички да се мразим?

В душите ни нищо не остана,

само завист и алчност голяма.

 

Войни, бури, земетресение,

природата си казва свойто мнение.

Това е призивът към нас

да станем по-добри във този час.

 

Нека сърцата да отворим

за повече обич и любов!

Нека всички да живеем

в мир, хармония и разкош!

 

Моля, да се осъзнаем,

че деца сме на планетата Земя!

И трябва всички да се грижим

за нея като майчица добра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много точни думи.Браво!
  • Точно така, браво Жулиета. Трябва! ...но уви едни думи не могат да спрат алчните богаташи, мушенници и егоистични, безсърдечни хора, които са много и летят със пълна сила към върховет...по нечестният начин. Тези, който не признават другите и не знаят що е съпричастност и благородство...
    Хреса ми идеята ти, стихът...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....