13.07.2010 г., 22:34

Молба

1.3K 1 2

Животът днес е тежък и суров,

престъпност вилнее с пълна мощ.

Народът, гладен и обезверен,

търпи и псува всеки ден.

 

Защо, Господи, направи

така, че всички да се мразим?

В душите ни нищо не остана,

само завист и алчност голяма.

 

Войни, бури, земетресение,

природата си казва свойто мнение.

Това е призивът към нас

да станем по-добри във този час.

 

Нека сърцата да отворим

за повече обич и любов!

Нека всички да живеем

в мир, хармония и разкош!

 

Моля, да се осъзнаем,

че деца сме на планетата Земя!

И трябва всички да се грижим

за нея като майчица добра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много точни думи.Браво!
  • Точно така, браво Жулиета. Трябва! ...но уви едни думи не могат да спрат алчните богаташи, мушенници и егоистични, безсърдечни хора, които са много и летят със пълна сила към върховет...по нечестният начин. Тези, който не признават другите и не знаят що е съпричастност и благородство...
    Хреса ми идеята ти, стихът...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...