8 may 2011, 22:08

Молба

  Poesía » Otra
1K 0 22

Тихо вятърът стене,

Земята крещи от болка в нощта.

"Болно е житното семе,

умират  корени в пръстта."

Дъждовни сълзи я погалват,

с отрова живота в жилите изгарят,

а тя, още по-наранена, ожесточена,

моли за помощ майката Вселена.

"Разбий се в мен, камък звезден,

разкъсай ме, ако можеш на две,

бъди добър и така полезен.

Убий ме!

Мери се право в моето сърце.

Години тежки живях

и отчаяно се жертвах,

че нещо ще се измени,

 но изгубих вече надежда.

И сега, ако можеш, една молба ми изпълни -

в звезден прах ме превърни."

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти rudin (Иван Христов) аз също се надявам да съм лош пророк иначе горко ни... Сърдечен поздрав!
    Благодаря ти veneta92 (Венета Видева)радвам се че ти хареса стихът ми!!! Поздрави!
  • Ели, сътворила си много силен и образен стих. Дано си лош пророк. Поздрави!!!
  • Страхотно е!
  • Радвам се stoianova (МИМИ )
  • Благодаря ви Оги и Сеси!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...