Няма те!
Знам го!
Видях те как гледаш в други посоки.
Обидена, тъжна оглеждам вината,
но нямам следата, довела ме тук, при тъгата.
Какво да направя?
Как да те върна?
Бъди ми опора, би викала силно душата.
Но няма надежда.
При други отведе те някак съдбата.
С любов те прегръщам,
но сянка си само.
От минало в бъдеще пращам молбата.
За мен ти си спомен, без който умирам.
Ще чакам!
Ще моля!
Върни ми мечтата!
Таня Керелова© Таня Кирилова Todos los derechos reservados
пази мечтите си и не спирай да мечтаеш!
с много обич за теб, мила Таня!