Jan 3, 2008, 9:58 AM

Молба без надежда 

  Poetry
411 0 5

Няма те!

Знам го!

Видях те как гледаш в други посоки.

Обидена, тъжна оглеждам вината,

но нямам следата, довела ме тук, при тъгата.

Какво да направя?

Как да те върна?

Бъди ми опора, би викала силно душата.

Но няма надежда.

При други отведе те някак съдбата.

С любов те прегръщам,

но сянка си само.

От минало в бъдеще пращам молбата.

За мен ти си спомен, без който умирам.

Ще чакам!

Ще моля!

Върни ми мечтата!

Таня Керелова
18.10.2007

© Таня Кирилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много ми хареса, много!
    пази мечтите си и не спирай да мечтаеш!
    с много обич за теб, мила Таня!
  • Чудесно е Таня!!Дълбоко е!!!Поздравявам те!!!
  • Не спирай да Вярваш, да Мечтаеш...Понякога много боли...от опит го знам...Но никой не може да промени Съдбата!
  • Не спирай да Вярваш, да Мечтаеш...Понякога много боли...от опит го знам...Но никой не може да промени Съдбата!
  • Писано е на рожденния ми ден...
    Пожелавам ти щастливо върната и сбъдната мечта !
    Поздрав !
Random works
: ??:??