3.01.2008 г., 9:58 ч.
Молба без надежда
Няма те!
Знам го!
Видях те как гледаш в други посоки.
Обидена, тъжна оглеждам вината,
но нямам следата, довела ме тук, при тъгата.
Какво да направя?
Как да те върна?
Бъди ми опора, би викала силно душата.
Но няма надежда.
При други отведе те някак съдбата.
С любов те прегръщам,
но сянка си само.
От минало в бъдеще пращам молбата.
За мен ти си спомен, без който умирам.
Ще чакам!
Ще моля!
Върни ми мечтата!
Таня Керелова18.10.2007
© Таня Кирилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесно е Таня!!Дълбоко е!!!Поздравявам те!!!
-
Не спирай да Вярваш, да Мечтаеш...Понякога много боли...от опит го знам...Но никой не може да промени Съдбата!
-
Не спирай да Вярваш, да Мечтаеш...Понякога много боли...от опит го знам...Но никой не може да промени Съдбата!
-
Писано е на рожденния ми ден...
Пожелавам ти щастливо върната и сбъдната мечта !
Поздрав !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
пази мечтите си и не спирай да мечтаеш!
с много обич за теб, мила Таня!