5 oct 2015, 11:08

Молбата ми 

  Poesía » Otra
346 0 6

Не си отивай, моя мила!

Не си отивай! Остани!

Не ме оставяй ти без сила

и на сърце ми помогни.

 

Без теб душата се затрива.

Без тебе нямам хубав ден.

И топлината в мен изстива -

в душата вече съм ранен.

 

До края малко ми остава -

небето чисти моя път.

И нямам никаква представа

кога ще бъде моя съд.

 

Билà си винаги до мене.

Билà си винаги със мен.

Не даваше сърце да стене,

подкрепяше ме всеки ден.

 

Сега ми тябваш и до края...

Върви пред мене всеки час.

Надеждо моя, във безкрая,

за теб надигам този глас!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах!Поздравления!
  • Здравейте, Приятели!Изключително съм радостен от хубавите коментари!
    Давате ми голям кураж и дързост за писане!
    Пожелавам ви ползотворна и творческа седмица!!
  • Ти си един от най-нежните лирици, Ники!
    Неизчерпаем на теми...
    Радвам се на постиженията ти.
  • Чудесно стихотворение, Кольо! Сякаш откривам "частица" /но не и прилика/ с любовната лирика на Дамян Дамянов, поздравявам те, толкова
    силна и пропита с дълбока любов и поклон пред любимата е поезията ти!
  • Чиста, лирична изповед, излизаща от дъното на сърцето и затрогваща!
    Поздрав, Никола и сбъднати надежди, поне за новата седмица!
  • Тук съм и се радвам на обичливата ти и топла поезия отново, Никола!
Propuestas
: ??:??