5 oct 2015, 11:08

Молбата ми

  Poesía » Otra
542 0 5

Не си отивай, моя мила!

Не си отивай! Остани!

Не ме оставяй ти без сила

и на сърце ми помогни.

 

Без теб душата се затрива.

Без тебе нямам хубав ден.

И топлината в мен изстива -

в душата вече съм ранен.

 

До края малко ми остава -

небето чисти моя път.

И нямам никаква представа

кога ще бъде моя съд.

 

Билà си винаги до мене.

Билà си винаги със мен.

Не даваше сърце да стене,

подкрепяше ме всеки ден.

 

Сега ми тябваш и до края...

Върви пред мене всеки час.

Надеждо моя, във безкрая,

за теб надигам този глас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах!Поздравления!
  • Здравейте, Приятели!Изключително съм радостен от хубавите коментари!
    Давате ми голям кураж и дързост за писане!
    Пожелавам ви ползотворна и творческа седмица!!
  • Ти си един от най-нежните лирици, Ники!
    Неизчерпаем на теми...
    Радвам се на постиженията ти.
  • Чиста, лирична изповед, излизаща от дъното на сърцето и затрогваща!
    Поздрав, Никола и сбъднати надежди, поне за новата седмица!
  • Тук съм и се радвам на обичливата ти и топла поезия отново, Никола!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...