Молбата ми
Не си отивай, моя мила!
Не си отивай! Остани!
Не ме оставяй ти без сила
и на сърце ми помогни.
Без теб душата се затрива.
Без тебе нямам хубав ден.
И топлината в мен изстива -
в душата вече съм ранен.
До края малко ми остава -
небето чисти моя път.
И нямам никаква представа
кога ще бъде моя съд.
Билà си винаги до мене.
Билà си винаги със мен.
Не даваше сърце да стене,
подкрепяше ме всеки ден.
Сега ми тябваш и до края...
Върви пред мене всеки час.
Надеждо моя, във безкрая,
за теб надигам този глас!
© Никола Апостолов All rights reserved.
