24 sept 2013, 20:41

Молебен за дъжд

  Poesía » Otra
447 0 1

След толкова години суша,

сега мирише ми на дъжд.

Във гръм душата се заслуша

и се възрадва изведнъж.

 

Молебен стòриха жените

с молба до Господа добър.

От дъжд намокриха се дните,

защото бяха без чадър.

 

За дъжд земята зажадняла,

разтвори своята уста.

Изпи водата развилняла

и в кал превърна се пръста.

 

А тази кал ще ни нахрани

и нас - направени от кал.

Ще раждат нивите орани,

защото господ е плакàл.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...