След толкова години суша,
сега мирише ми на дъжд.
Във гръм душата се заслуша
и се възрадва изведнъж.
Молебен стòриха жените
с молба до Господа добър.
От дъжд намокриха се дните,
защото бяха без чадър.
За дъжд земята зажадняла,
разтвори своята уста.
Изпи водата развилняла
и в кал превърна се пръста.
А тази кал ще ни нахрани
и нас - направени от кал.
Ще раждат нивите орани,
защото господ е плакàл.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
