12 jun 2009, 9:38

Молитва 

  Poesía
1656 3 37

 

 

Не те намерих, Господи, в небето –

завръщам се сама след всеки полет.

Дали не си зад прашните пердета –

съвсем до мен?... За всяка луда пролет

помолих те за прошка. Ти къде си?

Ела нощес, ела на чаша вино,

че нощите са непосилно тесни

от праведност, скрепена с твойто име.

Ела да скърпиш тялото с душата,

изправени на нож откак съм жива,

с целувка спри на дявола ръката

за дяволската жажда да ме има.

Ела и дай ми сили да измия

ръцете на поредната измяна

и после от страха си да се скрия

в тъмницата на сто самозабрани.

Ела на гости, Господи, в съня ми –

там всеки със съмнение наднича.

А после с мен ще прекосиш деня ми –

очовечен – какъвто те обичам.

 

 

© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??