Молитва
Не те намерих, Господи, в небето –
завръщам се сама след всеки полет.
Дали не си зад прашните пердета –
съвсем до мен?... За всяка луда пролет
помолих те за прошка. Ти къде си?
Ела нощес, ела на чаша вино,
че нощите са непосилно тесни
от праведност, скрепена с твойто име.
Ела да скърпиш тялото с душата,
изправени на нож откак съм жива,
с целувка спри на дявола ръката
за дяволската жажда да ме има.
Ела и дай ми сили да измия
ръцете на поредната измяна
и после от страха си да се скрия
в тъмницата на сто самозабрани.
Ела на гости, Господи, в съня ми –
там всеки със съмнение наднича.
А после с мен ще прекосиш деня ми –
очовечен – какъвто те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галена Воротинцева Все права защищены
