14 mar 2017, 20:33

Молитва

  Poesía
605 4 5

Една сълза от вяра се ражда,
бисер се роди за правда.
Ти, добродетел на мъдростта,
живееш в мен, като сълза.

Една Молитва, от мен приеми
и да закъснее, ти опрости.
Светъл лъч приюти,
божие сърце, ти стопли.

Молитвата ми, няма край...
сълзите са част, от този рай.
Крилете ми, са за любов родени...
в очите ми, пламъци породени.

В ръцете си да държа,
цвете сияйно, като дъжда.
Изворна обич да преоткрия
и смисъл, в живота ми да има.

Не виждам, от думи тежки,
не отплавай със спомени горещи.
Отпий от моята доброта,
Молитвата е сърцевина.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...