Една сълза от вяра се ражда,
бисер се роди за правда.
Ти, добродетел на мъдростта,
живееш в мен, като сълза.
Една Молитва, от мен приеми
и да закъснее, ти опрости.
Светъл лъч приюти,
божие сърце, ти стопли.
Молитвата ми, няма край...
сълзите са част, от този рай.
Крилете ми, са за любов родени...
в очите ми, пламъци породени.
В ръцете си да държа,
цвете сияйно, като дъжда.
Изворна обич да преоткрия
и смисъл, в живота ми да има.
Не виждам, от думи тежки,
не отплавай със спомени горещи.
Отпий от моята доброта,
Молитвата е сърцевина.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.