14.03.2017 г., 20:33

Молитва

601 4 5

Една сълза от вяра се ражда,
бисер се роди за правда.
Ти, добродетел на мъдростта,
живееш в мен, като сълза.

Една Молитва, от мен приеми
и да закъснее, ти опрости.
Светъл лъч приюти,
божие сърце, ти стопли.

Молитвата ми, няма край...
сълзите са част, от този рай.
Крилете ми, са за любов родени...
в очите ми, пламъци породени.

В ръцете си да държа,
цвете сияйно, като дъжда.
Изворна обич да преоткрия
и смисъл, в живота ми да има.

Не виждам, от думи тежки,
не отплавай със спомени горещи.
Отпий от моята доброта,
Молитвата е сърцевина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...