Молитва
О Господи, защо така направи,
че вечно да милеем за любов,
но тайно към това защо прибави –
на звяр ранен отчаяния зов?...
Защо в живота бързо се променя
и всичко, на което тъй държим?...
(... Ала това е вече друга тема –
и в друго време ще я продължим...)
О Господи, защо ни обещаваш
и Вечността, когато даже ти –
след нас в Безкрая също не оставаш,
понеже си във нашите мечти!...
Да бъдем, Господи, си ни потребен
и тво́и сме, и ти си „просто наш“,
но ние се родихме преди тебе,
а ти ще си отидеш преди нас!...
И дълго в пещерите май се крихме,
понеже ти не ни посочи път,
но Огъня свещен сами открихме
и с него разшири ни се Светъ́т...
И застрашихме твоите селения,
дори „Градините на твоя Рай“ –
и гледаме към твоето Вселенно
могъщество в „безбожиния“ Безкрай...
... А бе студено нощем в пещерите,
дори студено бе и през деня –
не виждахме небето със звездите,
но криехме в очите – светлина...
А с Огъня в изминалото време
научихме се да печем глиган
и шатрите на вражеското племе
да изгорим със хората му там...
Те утре с нас ще сторят същото,
защото ги тресе страстта за мъст
и тя за всички хора е присъща –
пожарища димят околовръст...
Един злокобен вирус, със измама
нахлул внезапно в нашия живот –
и теб дори изгони днес от храма,
а нямаме сега полезен ход!...
... О Господи, защо си ни изпратил
ти този вирус толкова жесток:
но да наказваш, беше твое право...
... че в друго време бе избран за Бог!...
Едни различни хора те избраха
и със представи други за морал...
На клади „еретиците“ горяха...
– О Господи, защо не си ги спрял!...
Защо не спря жреците си когато
сами те „богохулстваха“ с плътта,
а в „тежък грях“ клеймяха от палати –
Жена и Мъж събрани в Любовта!...
О Господи, ти прибери си „Стадото“ –
като́ добър Пастир ги усмири́
и нека щом от Любовта сме „хванати“
да няма правила!... Дори добри...
Днес всички сме навярно „еретици“ –
и знаем, че „Земята се върти́“...
И като вещици: на вървулици
летим с ракетни „дяволски метли́“...
А някъде крещят безумци вече,
за „Края на историята“* днес,
но моля те, о Господи, далече
прати ги тях във ежедневен стрес!...
Натрупали през вековете „огън“
способни сме да го взривим за миг
и за това в молитвата с тревога:
долавяш, боже, гневния ми вик!...
... Отново предстои́ ти да възкръснеш,
а „грешното“ човечество в запой:
ще благославя (не разбрало!) Кръста –
„Воскре́ссе!“ бъркайки с „Зау́поко́й!...
Добре, но може да не искаме спасение
за някакви неясни грехове́
останали от други поколения
в едни „обратни“ вече векове́!...
Човеку можеш да му вземеш всичко,
но няма как троха да му дадеш –
това е аксиомно и логично,
че мисля, боже, да ме разбереш!...
– Но не ни отнемай гравитацията,
че с нея на Земята се държи́м...
Изчезне ли: ще сме „номадска нация“
от атоми – в Безкрая да кръжи́м...**
12.04.2020.
*“Краят на Историята“ – Франсис Фукуяма, 1989 г.
**Генетичния материал за живота на Земята
е възможно да е донесен от взривени звезди.
© Коста Качев Todos los derechos reservados