Молитва

Молитва

О Господи, защо така направи,

че вечно да милеем за любов,

но тайно към това защо прибави –

на звяр ранен отчаяния зов?...

Защо в живота бързо се променя

и всичко, на което тъй държим?...

(... Ала това е вече друга тема –

и в друго време ще я продължим...)

О Господи, защо ни обещаваш

и Вечността, когато даже ти –

след нас в Безкрая също не оставаш,

понеже си във нашите мечти!...

Да бъдем, Господи, си ни потребен

и тво́и сме, и ти си „просто наш“,

но ние се родихме преди тебе,

а ти ще си отидеш преди нас!...

И дълго в пещерите май се крихме,

понеже ти не ни посочи път,

но Огъня свещен сами открихме

и с него разшири ни се Светъ́т...

И застрашихме твоите селения,

дори „Градините на твоя Рай“ –

и гледаме към твоето Вселенно

могъщество в „безбожиния“ Безкрай...

... А бе студено нощем в пещерите,

дори студено бе и през деня –

не виждахме небето със звездите,

но криехме в очите – светлина...

А с Огъня в изминалото време

научихме се да печем глиган

и шатрите на вражеското племе

да изгорим със хората му там...

Те утре с нас ще сторят същото,

защото ги тресе страстта за мъст

и тя за всички хора е присъща –

пожарища димят околовръст...

Един злокобен вирус, със измама

нахлул внезапно в нашия живот –

и теб дори изгони днес от храма,

а нямаме сега полезен ход!...

... О Господи, защо си ни изпратил

ти този вирус толкова жесток:

но да наказваш, беше твое право...

... че в друго време бе избран за Бог!...

Едни различни хора те избраха

и със представи други за морал...

На клади „еретиците“ горяха...

– О Господи, защо не си ги спрял!...

Защо не спря жреците си когато

сами те „богохулстваха“ с плътта,

а в „тежък грях“ клеймяха от палати –

Жена и Мъж събрани в Любовта!...

О Господи, ти прибери си „Стадото“ –

като́ добър Пастир ги усмири́

и нека щом от Любовта сме „хванати“

да няма правила!... Дори добри...

Днес всички сме навярно „еретици“ –

и знаем, че „Земята се върти́“...

И като вещици: на вървулици

летим с ракетни „дяволски метли́“...

А някъде крещят безумци вече,

за „Края на историята“* днес,

но моля те, о Господи, далече

прати ги тях във ежедневен  стрес!...

Натрупали през вековете „огън“

способни сме да го взривим за миг

и за това в молитвата с тревога:

долавяш, боже, гневния ми вик!...

... Отново предстои́ ти да възкръснеш,

а „грешното“ човечество в запой:

ще благославя (не разбрало!) Кръста –

„Воскре́ссе!“ бъркайки с „Зау́поко́й!...

Добре, но може да не искаме спасение

за някакви неясни грехове́

останали от други поколения

в едни „обратни“ вече векове́!...

Човеку можеш да му вземеш всичко,

но няма как троха да му дадеш –

това е аксиомно и логично,

че мисля, боже, да ме разбереш!...

– Но не ни отнемай гравитацията,

че с нея на Земята се  държи́м...

Изчезне ли: ще сме  „номадска нация“

от атоми – в Безкрая да кръжи́м...**

12.04.2020.                                                       

*“Краят на Историята“ – Франсис Фукуяма, 1989 г.

**Генетичния материал за живота на Земята

е възможно да е донесен от взривени звезди.