19 feb 2009, 12:27  

Молитва

  Poesía » Otra
2.4K 0 47


 

Ръцете си събирам във молитва.
Сърцето си обгръщам в светлина.
В душевния си храм пристъпвам,
за да прошепна пламенни слова.

 

"Дай, Боже, силата на слабия
и Вяра да приеме смелостта.
На силния му подари смирение,
а злия накажи със доброта!
На болния прати познание.
Грешките да види.Урок да усвои!
А здравия дари със съзидание.
Умението да благодари!
А нашата Родина мила
навеки в бъдещето запази,
та българският род всесилен
духовното в света да възвиси."

 

Молитвените думи са вълшебство.
Изречени с отворена душа.
Небесен лек за болката. Богатство.
Прозрение и мъдрост за света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...