25 may 2007, 8:16

Молитва

  Poesía
680 0 5
 

Молитва


Мамо!
Сега коленича
пред олтара на твоето мъдро лице.
Изповядай ме, моля те!
Доста са черните мисли в ума ми.
Доста са сълзите недоизплакани,
дето ме давят насъне.
Доста е мъката, скрита в смеха ми.
Утеши ме!
Накарай ме пак да повярвам
във себе си, защото крилата
на прежната вяра се счупиха
в битките с вятъра.
Дай ми нови мечти,
защото предишните се превърнаха
в тъжни отломки.
Покажи ми път,
по който да тръгнат нозете ми -
изранени и прашни
от дългото лутане в стара безпътица.
Знаеш - скитница е душата ми.
Не я спирай!
Прости ми и... сбогом.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Величка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...