Молитва
Молитва
Мамо!
Сега коленича
пред олтара на твоето мъдро лице.
Изповядай ме, моля те!
Доста са черните мисли в ума ми.
Доста са сълзите недоизплакани,
дето ме давят насъне.
Доста е мъката, скрита в смеха ми.
Утеши ме!
Накарай ме пак да повярвам
във себе си, защото крилата
на прежната вяра се счупиха
в битките с вятъра.
Дай ми нови мечти,
защото предишните се превърнаха
в тъжни отломки.
Покажи ми път,
по който да тръгнат нозете ми -
изранени и прашни
от дългото лутане в стара безпътица.
Знаеш - скитница е душата ми.
Не я спирай!
Прости ми и... сбогом.
© Величка Петкова All rights reserved.
