1 jul 2021, 13:38

Молитва за България

  Poesía » Otra
455 2 1

Молитва за България

 

Подгонени на бясната стихия

от дивата, нарастваща тревога

в пристанището спряхме аварийно –

без Вяра и доверие във Бога!...

 

А българското знаме на кърмата*

обвръгнало във бури да се вее –

учудване извикваше в тълпата

и питаха се хората: „От где́ е?“

 

Но в миг тълпата сви се като змия

ударена със камък по главата

и някакъв незнаен харамия

изкочи и се просна на земята...

 

„Молитвите ми чул си мили Боже,

а мене, грешника, не си забравил,

сега душата ми да вземеш може –

видях отново моята България!...“

 

01.07.2021./Едно време в Океана

*кърмата е задната част на кораба;

там се поставят знамената

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...