18 feb 2024, 16:12

Молитва за Дякона

  Poesía
756 4 4

В очите му звездици ясни светят,

сълзите мият камъка студен,

ръката детска четири лалета

полага под лика свещен.

 

Главата му склонена на гърдите,

молитва шепне детската уста:

„Прости ни, Господи, на Дякона бедите,

аз вече зная що е Свобода!

 

И тук, пред тебе, в тоя ден съдбовен,

аз клетва давам ти пред тоя гроб,

да помня Него, за да е свободен

народът ми… и нивга вече роб!

 

И делото свещено да опазя,

и думите в дела да претворя,

та някога във земния си залез

без срам да си отида от света.

 

А ти, там горе, Боже,

води ме, както Дякона преди...

Сърцето си във таз молитва вложих,

за да ни има и след нас… Амин!“

 

151 години безсмъртие!!! Ние помним!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Паленка, благодаря от сърце ❤️
    Петър, страхът изчзва, когато духът се издигне над материалното...
    Ина, за да помнят децата ни отговорността е изцяло наша!
  • "И делото свещено да опазя,
    и думите в дела да претворя,
    та някога във земния си залез
    без срам да си отида от света." Звучи като обещание. Дано децата го помнят и предадат на децата си. Защото ако се разчита на историята - днес ще махнат паметник, утре ще зачертаят датата, а вдругиден ще го обесят още веднъж. Но кръвта вода не става.
  • Да добавя, освен свобода и никога повече роб: “и никога повече страх.” Робът е роб, докато се страхува за кожата си. Изчезне ли страхът, човек е свободен, дори и да го убият. Скорошното убийство на Навални доказа това, той също умря свободен, макар и в затвор. И последно от мен: Левски е уникален не заради героичната си и мъченическа смърт, а заради живота, който сам е избрал за себе си, и целта, която е имал, и която е била за него над всичко и всеки: “Чиста и свята република.”
  • 10 звезди ако можех!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...