18 feb 2024, 16:12

Молитва за Дякона

  Poesía
755 4 4

В очите му звездици ясни светят,

сълзите мият камъка студен,

ръката детска четири лалета

полага под лика свещен.

 

Главата му склонена на гърдите,

молитва шепне детската уста:

„Прости ни, Господи, на Дякона бедите,

аз вече зная що е Свобода!

 

И тук, пред тебе, в тоя ден съдбовен,

аз клетва давам ти пред тоя гроб,

да помня Него, за да е свободен

народът ми… и нивга вече роб!

 

И делото свещено да опазя,

и думите в дела да претворя,

та някога във земния си залез

без срам да си отида от света.

 

А ти, там горе, Боже,

води ме, както Дякона преди...

Сърцето си във таз молитва вложих,

за да ни има и след нас… Амин!“

 

151 години безсмъртие!!! Ние помним!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Паленка, благодаря от сърце ❤️
    Петър, страхът изчзва, когато духът се издигне над материалното...
    Ина, за да помнят децата ни отговорността е изцяло наша!
  • "И делото свещено да опазя,
    и думите в дела да претворя,
    та някога във земния си залез
    без срам да си отида от света." Звучи като обещание. Дано децата го помнят и предадат на децата си. Защото ако се разчита на историята - днес ще махнат паметник, утре ще зачертаят датата, а вдругиден ще го обесят още веднъж. Но кръвта вода не става.
  • Да добавя, освен свобода и никога повече роб: “и никога повече страх.” Робът е роб, докато се страхува за кожата си. Изчезне ли страхът, човек е свободен, дори и да го убият. Скорошното убийство на Навални доказа това, той също умря свободен, макар и в затвор. И последно от мен: Левски е уникален не заради героичната си и мъченическа смърт, а заради живота, който сам е избрал за себе си, и целта, която е имал, и която е била за него над всичко и всеки: “Чиста и свята република.”
  • 10 звезди ако можех!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...